Македония: “Марш за мир” като първа стъпка. И сега какво?

Всички линкове водят до текстове на македонски, освен ако не е посочено друго.

Хиляди хора излязоха по улиците на Скопие по време на Марша за мир на 17-ти март, за да изразят своето желание за съвместен живот и мир.

Предположенията на повечето медии за броя на протестиращите варира между 2 000 (френски, английски, английски) и 4 000 души. Единствените сигурни цифри обаче са тези от събитието Facebook, където 2 225 са потвърдили, че ще присъстват, няколко стотини са заявили “може би”, а около 17 000 не са отговорили.

В началото, хората се събраха в Скопие Сити Парк на откритата сцена, наричана още и Школка (“Черупката”).

Марш за Мир: Хората се събират в Скопие Сити Парк. Снимка: Филип Стояновски (CC-BY 3.0).

Марш за Мир: Хората се събират в Скопие Сити Парк. Снимка: Филип Стояновски (CC-BY 3.0).

Публични лица от различни етнически групи прочетоха краткия манифест, цитиран в официалното обявление (български) за протеста на македонски, албански, турски, цигански, сръбски/босненски и  влашки езици.

Организаторът Петрит Сарацини - музикант, журналист и писател - говори в началото на Марша за Мир. Снимка: Ванчо Джамбаски (CC BY-NC-SA 2.0)

Организаторът Петрит Сарацини – музикант, журналист и писател – говори в началото на Марша за Мир. Снимка: Ванчо Джамбаски (CC BY-NC-SA 2.0)

Шествието се проведе “без знамена и символи”, преминавайки по бул. Илинден, пред сградата на правителството, до моста “Гоце Делчев” (английски), където шествието продължи наляво и премина през античния “Камен мост” и се завърна, покрай р. Вардар, до началната си точка – Скопие Сити Парк. Събитието приключи с концерт на няколко банди.

Марш за Мир по бул. Илинден. Снимка: Ванчо Джамбаски (CC BY-NC-SA 2.0)

Марш за Мир по бул. Илинден. Снимка: Ванчо Джамбаски (CC BY-NC-SA 2.0)

Фото-материали бяха публикувани веднага след събитието:

Политическа експлоатация & медиен шум

В началото, една от участващите в шествието знаменитости, Есма Реджепова, известна певица, но също така и местен политик от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, поздрави президента, който присъстваше в тълпата пред сцената. Активистът за граждански права Джабир Дералла написа на следващия ден:

… Съмнявам се, че тези 2-3 хиляди пристигнали вчера на шествието души са достатъчни, за да убедят политическите фигури, които побързаха да се появят на събитието, че всъщност напълно зависи от тях да бъдат спрени политиките, които ни доведоха до тази ситуация. Аз също чух поздравления към президента от сцената… Уупс! Казах си аз. Във Facebook, някои се опитваха да обяснят, че това било просто част от личния стил на Есма, а не официална позиция на организаторите. ОК, но за да се съглася с това, може ли някой да ми обясни защо нито един от организаторите не оспори действията на Есма?

Когато получих предложение да подкрепя инициативата Марш за Мир, като представител на Civil NGO, никой не ми каза, че тя ще предостави място за представители на политика, която потъпква човешките права и свободи, която директно подбужда към влошаване на междуетническите отношения и напрежението между общностите в Македония. Написах безброй писма, имах безброй разговори с колеги, сътрудници и приятели, относно благородния произход на Марша, независимо от критиките (английски). Настоях възможно най-много хора да присъстват на Марша. Твърдо вярвам в мотивите на Марша дори и сега, но не съм сигурен, че целта е била постигната. Все още искам да бъде положителна тази слънчева неделна сутрин, частично вярвам, че Марша е една добра първа стъпка. Макар и закъсняла…

Знаех, че ПР-ите ще дадат пространство на политиците да обърнат цялото събитие в тяхна полза. Във вечерните новини, телевизиите под контрол на правителството побутнаха заключението, че междуетническото насилие от предишните седмици е резултат на деструктивността на единици, които действат против прекрасните старания на сегашното правителство да изгради съжителство в държавата. Инициаторите не бяха помислили за това предварително, а трябваше.

Туитър потребителят MirkoSlav написа коментар до “всички хейтъри”, че най-важното нещо е, че Марша за Мир беше успешен:

Голяма работа, че са се снимали 2-3 политици – те каква друга работа правят иначе?

В статията си, Дералла препраща към предишните си коментари, отбелязващи, че отговорността за сегашната ситуация носят националистическите партии на власт:

Не съм убеден, че в публиката имаше достатъчно хора, които наистина осъзнават какво стои зад правителствените практики и че този Марш за Мир трябваше да бъде едно своеобразно предупреждение за партиите на власт, и изобщо всички политически партии…

Не съм убеден, че хората, които се качиха на сцената, за да рецитират послания за мир на различни езици и да пеят песни на Боб Марли, са наясно с това. Или знаят, но основният мотив и жалба за мир беше по-силен от съзнанието? Легитимно е да се предадеш на благородните чувства, но колко ни приближи това към целта – мир и съжителство?

Признавам, че преди да пристигна на Сити Парк със семейството и колегите, тайничко се надявах, че политиците няма да се опитат да откраднат събитието. Надявах се, че вечерните новини няма да манипулират информацията около манифестацията. Надявах се, че тези, които подкрепят деструктивните политики на централната политическа сила (всеки знае кои са те) и присъстваха на шествието, ще дойдат там поне с малкото съвест, че такава инициатива е за доброто на техните семейства и потомци.

Какво сега? На македонски и албански - лого и слоган  на кампанията след конфликтите от 2001 г. by NGO Civil - Център за слобода.

Какво сега? На македонски и албански – лого и слоган на кампанията след конфликтите от 2001 г. by NGO Civil – Център за слобода.

И сега какво?

В статията си на следващия ден след Марша, Дералла припомня, че през 2001 г., преди началото на най-интензивните военни сблъсъци в Македония, Civil NGO беше организирала концерт “Рок за Мир” в Скопие, на който присъстваха хиляди младежи. Независимо че събитието не оказа сериозно влияние върху хода на конфликта, той не съжалява и пише, че човек не трябва да спира подкрепата си за про-мирни активизации, без значение колко безнадеждни изглеждат те – докато в същото време “нацистката машинария продължава със своите мрачни дейности”.

Преди Марша за Мир, Джордже Джорджевич от Сърбия, изрази подобно гледище във Facebook-бележка (сръбски), спомняйки си за про-мирните опити през 1991 г., когато той, като деветгодишно дете, помагал на чичо си да събере подписи за мир, преди да се разпадне Югославия. Те събрали няколко чанти пълни с тетрадки, на които хората се били подписали, колкото да “изчистят” съвестта си (както днес става с “харесванията” на подобни инициативи във Facebook), но казвали, че всичко било напразно.

Той пише:

Израснах през 90-те, в близост до лагер за бежанци от Хърватска, Босна и Косово. И когато вие видите цяло семейство, загубило всичко, което е имало досега, когато вие видите, че човек ще бъде вечно благодарен за получените си стари вехти маратонки, или че цяло семейство споделя една консерва “хуманитарен боб” на вечеря, или когато вие чуете жена да плаче около закланото си семейство, нито действията за мир, нито желанията за съвместен живот ви изглеждат безсмислени и аматьорски.

Представете си, че ако всички хора, които се бяха подписали в тетрадките през 1991 г. бяха тръгнали по улиците, срещу танковете, казвайки заедно НЕ на войната и ДА на мира. Представете си колко много животи щяха да бъдат спасени, колко много сълзи нямаше да бъдат изплакани!

По време на шествието и във Фейсбук, участниците изразиха своята благодарност за подкрепата на Global Voice – общността, която преведе обявлението за Марша на дузина езици (македонски, албански, унгарски, немски, френски, шведски, испански, холандски, италиански, малгашки, български, сръбски, турски).

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..