See all those languages up there? We translate Global Voices stories to make the world's citizen media available to everyone.

Бангладеш: Кино салоните умират

Всички препратки са към текстове на бенгалски, освен ако изрично е посочен друг език.

Гледането на филми в кината някога е било любимо занимание на бенгалците. Било е обичай да се отиде на кино на празници или в специални дни. Било е популярно да се следи модата и живота на звездите в новите филми. Но бенгалците любители на Седмото изкуство не ходят вече на кино.

Кината са затваряни едно след друго, докато нови молове се изграждат на тяхно място. Според докладите, през последните десет години стотици зали са били затворени. Строенето на кина следи подобно намаление: преди, около 100 кина са изграждани всяка година, а днес — между 30 и 40.

Darashiko пише редовно за кино. Той споделя за последното състояние на филмовата индустрия в Бангладеш:

Кино залата "Шямоли" е само спомен. 14 търговски обекта ще бъдат построени на това място. Снимка от Уикипедия

Кино залата "Шямоли" е само спомен. 14 търговски обекта ще бъдат построени на това място. Снимка от Уикипедия

The Bangladeshi cinema industry is going through its worst time. In 1990-91 the number of cinema halls were around 1230. But in 2010 the number has decreased to 742. Out of 44 cinema halls in Dhaka 33 are surviving. Huge building were erected in their place. Big names like, Gulistan, Shyamoli, Naz, Lion, Star, Shabistan, Tajmahal cinema etc. went into oblivion. With Lack of quality script and mediocre performance the cinema industry managed releasing of 100 movies per annum. In 2010 the number was 63, one of the lowest in the decade. Its getting much worse. In 2011, in first six months only 19 cinemas were released and only 300 million Taka (US $3.6 million) was invested. Newspaper reports say that this year only 45 films will be produced and the next year it would be only 30.

Бангладешкото кино преминава през най-лошите си години. През 1990-91, броят на кино залите е бил около 1230. Но през 2010 той спада до 742. От 44-те зали в Дака оцеляват 33. На тяхно място се издигат огромни сгради. Големи имена като “Гулистан”, “Шямоли”, “Наз”, “Лайън”, “Стар”, “Шабистан”, “Таджмахал” [имена на кино зали] и други са отишли в забвение.

С липса на качествен сценарий и последствено изпълнение, кино индустрията успя да реализира 100 филма на година. През 2010 година, броят им е 63: един от най-ниските за последните десет години. И става още по-лошо. През 2011, през първите шест месеца само 19 кино зали са пуснати и са инвестирани само 300 милиона така (3,6 милиона долара). Репортажи от вестници казват, че тази година ще бъдат направени само 45 филма, а през следващата 30.

Но защо биват затваряни кината? Защо публиката не ходи в залите? Мегх Роддур пише в отговор:

Of course I want to go to the movie theaters to watch movies. It hurts but the truth is that most of the movies are not of my taste. Why should I watch a movie full of weird costumes and blunt themes. Why should I go and watch repeating stories? Why should I go and watch copycats and gross copypaste movies?

Разбира се, че искам да отида в кино салоните, за да гледам филми. Боли, но истината е, че много от филмите не са ми по вкуса. Защо трябва да гледам филм със странни костюми и тъпи теми? Защо да отида и да гледам все същите истории? Защо да отида и да гледам подражателни и грубо изкопирани филми?
Сградата зад скулптурата е била една от най-известните: "Гулистан". Сега е магазин за дрехи. Снимка от Ранадипам Басу, използвана с негово позволение

Сградата зад скулптурата е била една от най-известните: "Гулистан". Сега е магазин за дрехи. Снимка от Ранадипам Басу, използвана с негово позволение

Един от гост-блогърите в Sachalayatan си припомня спомени от детството, когато със семейството са ходили на кино. Блогърът обвинява филмовите разпространители за липсата на посетители в салоните:

Now we don't watch movies in Theaters with family. I would not blame low quality pictures. I would place the blame on the environment of the movie theaters. There are a few good movies still being produced. Still we cannot go with the family to watch them in this environment.

Сега не гледаме филми в салоните със семейството си. Няма да обвиня нискокачествената картина. Има още няколко добри филма, които продължават да се правят, но все още не можем да отидем със семейството си да ги гледаме в тази среда.

Лехаджока Шамим посочва три причини за смъртта на тази индустрия:

The low quality of the local cinema, indecent movies and the environment of the movie thater are the causes of lack of movie viewers.

Ниското ниво на местното кино, неприличните филми и средата в кино салоните са причина за липсата на посетители.

Отиването на кино е било вълнуващо събитие, повдигащо голям интерес при много хора. Ръсел Ашраф разказва една подобна история:

Me and my uncle went to see the movie “Aguner Poroshmoni”. We thought that there would be no rush and went a few minutes before the start. But alas, we saw that the queue was extended to the road. What to do! Waited in the queue for the tickets and manged a seat in front of the screen. I could not move my neck for three days in pain.

Аз и чичо ми отидохме да гледаме филма “Агунер Порошмони”. Смятахме, че няма да има много хора и отидохме няколко минути преди началото. Но, уви, видяхме, че опашката стига чак до улицата. Какво да правим! Изчакахме в опашката за билети и заехме места точно пред екрана. Не можех да си движа врата три дни поред след това заради болка.

За да спаси филмовата индустрия и да привлече повече посетители в кино салоните, правителството взе решение да премахне забраната за индийски филми (забранени в Бангладеш от 1965 година насам). Този ход предизвика силна критика сред интернет гражданите.

Кино зала "Балака" в допълнение на нов пазар в Дака. Снимка от Раджиб Хасан (Уикипедия).

Кино зала "Балака" в допълнение на нов пазар в Дака. Снимка от Раджиб Хасан (Уикипедия).

Назрул Ислам казва в свой постинг в блога Amrabondhu:

Not from the hatred of Hindi language films, the government has to back down from such wretched decision to save a dying industry.

Не от омраза към филмите на хинди, правителството трябва да отстъпи от това отчаяно решение за спасяването на умиращата индустрия.

Но също така има такива, които подкрепят вноса на филми. Блогърът Фахмидул Хаке пише:

To me its a right of a citizen to be able to watch local and international movies of different tastes. Lets not limit this right with the debate of saving of local industry by stopping the import of Indian movies.

За мен това е правото на всеки гражданин да има възможност да гледа местни или международни филми в различни вкусове. Нека не спираме това право с дебата за спасяване на местната индустрия като забраним вноса на индийски филми.

Голямата критика предизвика правителството да отмени решението за премахване на забраната за индийски филми.

Калол Мустафа има конкретни предложения как да се съживи филмовата индустрия:

We need government institution support, financial responsibility, institutionalization of the industry and mandatory show of international movies (not only Indian) in a week each month in every theater.

Имаме нужда от подкрепата на правителствена институция, финансова отговорност, институционализиране на индустрията и задължително показване на международни филми (не само на индийски) през седмицата всеки месец във всеки кино салон.

Start the conversation

Authors, please log in »

Guidelines

  • All comments are reviewed by a moderator. Do not submit your comment more than once or it may be identified as spam.
  • Please treat others with respect. Comments containing hate speech, obscenity, and personal attacks will not be approved.