На 9 октомври 2012 г., хиляди студенти протестираха в Сан Хосе за правото си да ксерокопират книги за учебни цели.

Недоволството се зароди заради ветото, с което президентът Лаура Чинчила забрани проектозакона (познат още като “Закон за ксерокопирането”), с цел да се постигне реформа на закон 8039 от Процедурите по правоприлагане на Правата на Интелектуалната собственост, като счита, че не се защитават творбата и интелектуалната собственост на артистичните, литературните и технологичните сектори.

Привъженици на Закона за копирането и участници в протеста отбелязват, че това решение е повлияно от натиск от страна на издателските къщи, чийто бизнес е продажбата на книги на високи цени, от което смятат за необходимо да гарантират демократизацията на обучението и знанието чрез легализацията на ксерокопирането с учебни цели.

Студенти протестират заради ветото на Закона за ксерокопирането. Снимка на Диего Молина Морейра, Диего Молмо във Flickr, под лиценза Creative Commons (CC BY-NC-SA 2.0)

Ето какво написа за ветото в една от своите бележки във Facebook движението Да ксерокопираме, за да учим :

Иронично и необяснимо е, че една страна като нашата, призната на международната сцена, като инициатор на Правата на човека, отказва хората чрез наказания и високи глоби, сравними, включително, с един от многото проектозакони на Закона за Транзита и достъпът до източници на информация.

Освен това, движението добави:

Младежта не може да си мълчи. Трябва да настояваме всички законодални органи да последват съвестта си, да послушат новото поколение и да приемат отново Проектозакона за фотокопирането, за да Учим еднакво. Следващият 9 октомври ние, младите ще протестираме от различни краища на страната към Законодателния Съд, за да изложим нашите права за достъпно и качествено образование.

 

Съгласно една от мотивациите за създаването на движението, блогът Liga por la Revolución Socialista публикува:

Протестът на 9 октомври, подкрепен и създаден от властите (като Университетът на Коста Рика), би трябвало да служи за средсто, за да лансира битката за “правото на ксерокопиране” в рамките на абсолютната независимост, що се отнася до предприемачи, било то големи като тези от издателските къщи или “малките” като “тези, които копират”.

Законът за Ксерокопирането също беше предмет на анализ, от който се смята, че реформата само забавя предложението на конкретните, реалните решения, от които дългосрочно се възползва болшинството, а не само посредниците.

Каролина Флорес обяснява в своя блог Piensa Libre причините, заради които е срещу реформата:

Как може защитник на отвореното съзнание да се противопоставя така? Простият отговор е: защото това право вече съществува и е едно от изключенията на авторските права, което нашият закон разглежда. Сложният отговор е: защото отвореното съзнание, свободният софтуер зависят от това да се спазват авторските права. Също, защото тази ограничена реформа прахосва възможността да отстрани в дълбочина националните закони по тези теми.

Освен това, тя предлага поредица от идеи като част от предложението й за развитието на темата, между които са:

Академичните институции трябва да приемат своята роля. Би трябвало да предоставят на студентите тези материали в дигитален формат (например), да снабдят библиотеките с творбите, от които се нуждаем и да има в сградите център за копиране, който да работи за собствена сметка или със средства, предназначени за цели, различни от тези за печалба.[…]

Държавата трябва да осъзнае своята роля и да направи информационни кампании по тези теми. В обществото на информацията и познанието, интелектуалната собственост, както никога преди, е средство, което можем да управляваме. Тези кампании трябва със сигурност да включват алтернативни модели, които предлагат отворено съзнание и свободна култура, така че да можем да изберем как искаме да споделим нашите творения, какво са нашите задължения и нашите права.

Студенти протестират заради ветото на Закона за ксерокопирането. Снимка на Диего Молина Морейра, Диего Молмо във Flickr, под лиценза Creative Commons (CC BY-NC-SA 2.0)

От своя страна, Андрес Гуадамуз също пише по темата в своя блог Tecnollama:

Всъщност имаме няколко конкурентни интереси. Висшето образование изисква достъп до качествени творби, но ще бъдат издавани само, ако авторите и издателите смятат, че инвестициите им ще бъдат възвърнати. Авторът има право на честно обезщетение, както студентът има право на достъп до финансово достъпни документи.

Андрес също пише за алтернативите за решение на проблема, между които подчертава:

Система, която съществува в други страни е да има автоматични ксерокси в библиотеките, в които всички средства са насочени към авторите чрез дружества за колективно управление на авторските права. Тази система е с предимството да позволи едновременният достъп до евтини образователни документи, така както да позволи честно възнаграждение за авторите на творбите.

Протестът премина мирно докато стигна до Законодателния Съд, където имаше сблъсъци между протестиращи и полицията.

Последователите на протеста могат да прочетат в Twitter още по темата под заглавието #FotocopiandoParaEstudiar.