На 28-ми януари се отбелязваше Международният ден на личното пространство. Различни страни по целия свят празнуват този ден с техни собствени събития. Фондацията ”Електронни граници” (ЕФР: Electronic Frontier Foundation, EFF) призовава правителствата да отменят схемите за Задълителното Съхранение на Данни: това вреди на анонимността на хората, което е от решаващо значение за тези, които подават сигнали за корупция, следователи, журналисти, както и за [свободата на] политическата реч. Задължителното съхранение на данни създава огромен потенциал за злоупотреба и трябва да бъде отхвърлено, тъй като е сериозно нарушение на правата и свободите на всички индивиди.

Изминаха шест години откакто силно противоречивата Директива за съхранението на данни (ДСД: Data Retention Directive, DRD), бе приета в Европейския съюз (ЕС). Започнат в ЕС и утвърден от систематичното въздействие (лобинг) на правителствата на САЩ и Обединеното кралство, този закон за масово наблюдение принуждава доставчиците на Интернет услуги със седалище в ЕС да събират и запазват данни за трафика, разкриващи кой комуникира с когото по имейл, телефон и SMS, включително продължителността на комуникацията и местоположението на потребителите. Тези данни често се предоставят за прилагане на закона. Европейците широко критикуват ДСД и, година след година, тази директива вдъхновява някои от най-големите улични протести срещу мащабното наблюдение.

Европейската комисия започна монтаж в защита на тази много противоречива схема за масово наблюдение, въпреки че до този момент не са били в състояние да покажат, че ДСД е необходима или пропорционална. За да може ДСД да е законна в ЕС, всяко ограничение на правото на неприкосновеност на личния живот трябва да е “необходимо” за постигане на цел от общ интерес и “пропорционално” до желаната цел. Това изискване е важно, за да се гарантира, че правителството няма да приеме строги мерки за справяне с проблем, който иначе може да бъде решен по начин, който е по-малко вреден за гражданските свободи. Комисията обаче твърди, че всички приложения на запазените данни показват, че директивата е “ценна”. Това не отговаря на правния стандарт. Вместо това, Комисията трябва да предостави доказателства, че при липсата на задължителен закон за запазването на данни, данни за трафика от решаващо значение за разследването на “тежки престъпления” не биха били на разположение за прилагане на закона.

Въпреки усилията на Европейската комисия за запазване на директивата както е, изтекло писмо потвърждава, че тя доста е бързала с изготвайнето на доказателства за “нуждата” на ДСД схема в Европейския съюз. То също така подчертава факта, че липсва система за надзор, която ще позволи на гражданите да наблюдават влиянието на предложената програма върху правата им за личен живот. Може би най-обезпокоителният детайл, който е потвърден от писмото, е, че доставчиците на услуги вече са съхранявали съобщения, чатове, качвания в и изтегляния от мрежата. Този вид събиране на данни попада извън обхвата на ДСД. Освен това, в писмото се посочва, че “неназовани” играчи се стремят да разширяват употребата на ДСД, за да включи възможността за завеждане на дело за нарушаване на авторски права, включително и “незаконно изтегляне”. Според закона, това не е тежко престъпление и следователно е извън обхвата на ДСД.

В отговор на това изтекло писмо, от организацията Европейски Дигитални Права (European Digital Rights, EDRi) заявиха: “изтеклият документ обаче показва, че Комисията не може нито да докаже необходимостта, нито съразмерността на Директивата за съхранение на данни – и въпреки това иска да я запази”. Изтеклото писмото също така разкрива, че Европейската комисия преценява възможността за изменение на директивата. Комисията е поръчала проучване на запазването на данни в ЕС и по света. Според писмото, това проучване трябва да бъде завършено до май 2012 г.

Прекратяване на съхранението на данните: конституционни предизвикателства

Конституционни съдилища са започнали да преценяват законността на тази схемата за масово наблюдение. В решение, празнувано от защитниците на личната информация, чешкият Конституционен съд обяви през март 2011 г., че Чешкият закон за запазването на данни е противоконституционен. Януари т.г., същият съд нанесе още един удар на задържането на данни чрез отмяна на част от Наказателно-процесуалния кодекс, който би позволил достъпа на право-прилагащите органи до данни, съхранявани доброволно от операторите. Много важно е да се посочи, че чешкият съд използва завладяващ език в изразяването на значението на защитата на трафика на данни. Според съда, събирането на данни за трафик и за комуникации упълномощава прилагането на еднакви правни гаранции, тъй като и двете имат един и същ “интензитет на намеса”.

Ние, от Фондацията ”Електронни граници’‘, не можe да сме по-съгласни с това. Чувствителни данни от такъв характер изискват по-силна защита, а не одобрен достъп. Физическите лица не следва да се притесняват дали един вид лична информация има по-малко защита от друг.

Ян Воборил от IuridicumRemedium, който заведе правната жалба срещу Чешкия закон за запазване на данни, каза на Фондацията ”Електронни граници’‘:

Вярвам, че и двете решения ще помогнат да се гарантира, че новото законодателство ще прилага същите ограничения, които съществуват за използване на данните от подслушване. Те включват строги предпазни мерки за защита на личните данни на гражданите от достъпа на правителството, задължението за информиране на лицата относно използването на техните данни и така нататък.

Няколко други съдилища в страните-членки на ЕС също се произнасят по незаконосъобразността на закони за съхранение на данни. По-рано през 2009 г., румънският Конституционен съд отхвърли налагането на текуща, обхватна програма за запазването на данни за трафика. Съдът правилно подчерта, че задължителното съхранение на данните преобръща презумпцията за невинност по начин, който да третира всички румънци като потенциални заподозрени. Въпреки това съдебно решение, нов законопроект за запазване на данните бе въведен в парламента (който Сената най-накрая отхвърли в края на 2011г.).

През март 2010г. германският съд обявява за противоконституционен германския закон за задължително задържане на данни. Първоинстанционният съд разпореди заличаването на събраните данни и потвърди, че тяхното запазване може да “предизвика едно многослойно заплашително чувство, че си под наблюдение и че може да намали непредубеденото възприемане на основните права в много области”. Искът беше предявен от 34 000 граждани чрез инициатива на AK Vorrat (германската работна група срещу запазване на данни).

В Ирландия, съдът се позовава на Европейския съд (European Court of Justice) по случая и оспорва законосъобразността на ДСД, благодарение на жалбата от Цифрови Права Ирландия. Ирландският съд призна значението на определянето на “легитимни правни ограничения за наблюдателните техники, използвани от правителствата” и с право подчерта, че “без достатъчно правни гаранции, възможността за злоупотреби и неоправдано нахлуване в личния живот е очевидна”. Съдилища в Кипър и България също са обявили противоконституционни техните задължителни закони за запазване на данните.

ДСД принуждава страните-членки на ЕС да прилагат директивата в националното си законодателство. За щастие, много държави-членки все още не са го направили. Чешката република, Германия, Гърция, Румъния и Швеция не са приели тази част от законодателството, въпреки натиска оказан от страна на Европейската комисия в тази посока. В Австрия, законът за защита на данните влезе в сила през април 2012. AKVorrat Австрия планира да използва всички правни средства, за да оспорва законността на ДСД. Те също така предадоха петиция до австрийския парламент с иск от правителството да се бори срещу ДСД на европейско равнище, както и да преразгледа всичкото съществуващо анти-терористично законодателство. В Словакия, неправителствената организация Институт за Европейско информационно общество се противопоставя на изпълнението на словашкия закон за запазване на данните.

Междувременно, групи от гражданското общество провеждат на кампании срещу този потиснически закон за запазване на данни. Заедно с Фондацията ”Електронни граници” и AKVorrat, асоциацията Eвропейски Дигитални Права (EДП) се бори за отмяна на ДСД в полза на целево събиране на данни за трафика. EДП е съобщавала и преди, че Deutsche Telekom незаконно използва данни от телекомуникационния трафик и за местоположението, за да шпионира около 60 лица, между които журналисти, мениджъри и синдикални лидери. Те също така съобщават, че две основни разузнавателни агенции в Полша използват съхранени данни за трафика и за абоната с цел незаконното разкриване на журналистически източници, без какъвто и да е съдебен надзор. Това са само няколко примера, в които указите за съхранение на данни пряко застрашават свободата на словото и правата на неприкосновеността на личния живот на лицата.

ДСД е заплаха за неприкосновеността на личния живот и анонимността в Интернет, и е доказано, че нарушава личните права на 500 милиона европейци. ЕФР и асоциацията EДП ще продължат борбата за отмяна на ДСД, благосклонна към събирането на целенасочена информация за трафика.

Задължително съхранение на данни в Съединените щати

Два законопроекта, внесени в Конгреса на САЩ през 2009 г., изискваха всички Интернет доставчици и оператори на WiFi точки за достъп да водят документация за Интернет потребителите за най-малко две години, за да съдействат на полицейските разследвания. Нито един от законопроектите не стана закон.

Някои законодатели и служители от право-прилагащите органи продължават да твърдят, обаче, че задължителното запазване на данните е необходимо за разследването на детската порнография онлайн и други престъпления в Интернет. През януари 2011 г., Подкомисията за Престъпността, Тероризма и Вътрешната сигурност на Камарата на представителите за съдебната власт в САЩ проведе съдебното заседание, което обсъди дали Конгресът трябва да приеме закон, принуждаващ Интернет и телекомуникационните доставчиците да изискват потребителски данни за трафика. През май 2011г., беше въведен в Камарата на представителите законопроект H.R. 1981, който изисква запазването на тези данни.

Този законопроект е все още жив и продължава да бъде заплаха за неприкосновеността на личния живот и анонимността на всички американци. ЕФР се присъедини към организации за гражданските свободи и потребителски организации, в публично опълчване на законопроекта H.R. 1981. Вие също можете да се присъедините към Фондацията ”Електронни граници” и да ни помогнете да победим този законопроект, преди той да се превърне в закон. Свържете се с вашия представител сега.

—

Катица Родригез  е директор Международни права във Фондацията ”Електронни граници”. Twitter: @txitua