Италия осъденa за нарушаване на бежанските права на африканци
Всички линкове са към италиански сайтове, освен ако изрично е посочен друг език.
На 22 февруари, 2012 г., Европейският съд за човешки права в Страсбург достигна до историческо решение, че Италия е нарушила Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, чрез залавянето и експортирането на еритрейски и сомалийски имигранти в Либия.
Африкански бежанци. Снимка: Вито Манзари, Flickr (CC BY 2.0).
Блогът Unione Diritti Umani обяснява събитията:
Случаят “Хирси и други” срещу Италия се отнася до първия направен отказ, извършен на 6 май 2009 г., на 56 км. южно от Лампедуза, в международни води. Италианските власти улавят лодка, превозваща около 200 сомалийци и еритрейци, включително деца и бременни жени. Тези имигранти били качени на италиански кораб, изпратени обратно за Триполи и предадени на либийските власти против тяхната воля, без да бъдат идентифицирани, чути или уведомени преди реалнaтa им дестинация. Всъщност, имигрантите били убедени, че са насочени към италианското крайбрежие. 11 сомалийски граждани и 13 еритрейци, издирени и подпомогнати в Либия от Италианският съвет за бежанци, предявяват иск срещу Италия пред Европейския съд, чрез адвокатите Антон Джулио Лана и Андрю Сакучи, от Съюза на адвокатите за защита на човешките права.
GiulioL описва операцията при тяхното пристигане в Триполи, в блога ilmalpaese:
Либийската полиция ги чакаше на пристанището с тирове, готова да ги прибере, като добитък във вагон, и да ги разпредели в различни затвори из страната. На борда на патрулните лодки е бил фото-журналистът Енрико Дугнино, който разказва в детайли за жестокостта на операцията. Цензурата е пълна след това.
Това действие води до неизпълнението на принципите, уреждащи третирането на хора, бягащи от опасност, както Хенри Оливър разяснява в блога на UK Human Rights (английски):
Завръщането представлява нарушение на член 3 (за предотвратяване на изтезанията и нехуманното отношение), член 4 от Протокол 4 (зa колективното гонение на чужденци) и член 13 (зa право на ефективни правни средства за защита). Патрулитe, върнали работниците в Либия, са били в нарушение на принципа за не-връщане.
- Тениска на имигрант с надпис ‘Аз съм имигрант, използващ сапун и вода’, за да се избегне насилие. От Кристиано Корсини, Flickr (CC BY-NC-SA 2.0).
Предишното италианско правителство на партията на Силвио Берлускони, Хората на Свободата, и крайно дясната партия на Умберто Боси, Северната лига, създадоха легален арсенал и предприехa стъпки срещу имиграцията в Италия, отхвърляни на няколко пъти от гражданското общество и oт Католическата църква. Също така, Италия е била критикувана по няколко случая заради анти-имиграционната си политика, която е в разрез с Европейските споразумения.
Блогът на Габриел Дел Гранде Fortress Europe (“Kрепостта Европа”) публикува информация за дейността си в защита на имигрантските права. Сдружението е публикувало голям брой доклади, разкази от потърпевши и филми за отношението към бежанците както в Италия така и в други европейски страни.
Ето и разказ за затворническия живот в Либия по време на предишното управление:
Ние сме в Мисрата, на 210 км. oт Триполи, Либия. Всички затворници тук са еритрейски обезпечени бежанци, арестувани или във водите от Лампедуса, или в имигрантски квартали в Триполи. Става дума за oбезпечени жертви на кооперацията между Италия и Либия срещу имиграцията. Има повече от 600 души, 58 от които са жени, а има и деца, и бебета в групата. Те са в затвор от две години, но никoй от тях не е имал съдебен процес. Спят на рогозки или на матраци, по 20 души в стая без прозорци, с размери 4м. на 5м. Под зоркото око на полицията, през деня се събират всички в двора, 20м. на 20м., към който гледат стаите. Те са млади хора, на възраст между 20 и 30 – къде сгрешиха? Опитаха се да стигнат Европа в търсене на убежище.
Блогът Observatoire citoyen (френски) разкрива:
Принципът за не-отблъскване, защитен в Конвенцията за Статуса на бежанците от 1951 г., забранява отпращането на човек обратно в страната, в която живота или свободата му са застрашени.
От май до юли 2009, 602 имигранти са заловени в морето и незабавно върнати обратно, най-често в Либия, страната в която “всеки арестуван човек рискува да бъде подложен на сериозни злоупотреби” или да да бъде върнат в страна, където съществуват такива рискове, отбелязва Комитета за предотвратяване на изтезания (КПИ).
Разбира се, КПИ признава, че “Държавите имат суверенното право да защитават границите си и да контролират имиграцията”, но Италия би трябвало да прегледа процедурите си, за да се подсигури, че всички хванати имигранти първо получават грижа и възможност да кандидатстват за убежище.
За нещастие, в Европа Италия не е единствената страна, която въведе масови обезщетения. Асоциацията “Крепостта Европа” докладва:
От 1988, 18 058 души са загинали по европейските граници. От тях, 2 251 са починали само от началото на 2011 г. Данните, които са обновени на 7 декември 2011г., са базирани на преброяване на хората от международните архиви на пресата от последните 23 години. Реалната цифра може да бъде много по-голяма. Никой не знае колко са потъналите кораби, за които никога не сме чули. Тези семейства, от Мароко до Шри Ланка, се питат в продължение на години какво се е случило с техните деца, които са напуснали един ден за Европа и никога не се завърнали.
Пауло Ламбрусчи, от своя страна, писа на страницата на Италианската епископска конференция:
И — нещо, което засяга всички ЕС членки — патрулните операции на “Фронтекс” в Средиземно море ще бъдат преразгледани, тъй като за първи път натиска на групи по границите и в открито море е равносилно на масово депортиране. Сега 22-ма от 24-те ищци трябва да бъдат компенсирани с 15 хиляди евро всеки, плюс правните разходи.
Блогът на Габриел дел Гранде Fortress Europe заключава:
Някой ден, в Лампедуза и в Зувара, в Самос и в Еврос, в Лас Палмас и в Мотрил, ще има светилища, издигнати от списък с имената на жертвите от тези години на репресии на свободата на движение. И ние дори няма да можем да кажем, че не сме знаели. След обстоен преглед и актуализация на новини, от 1988 г. до днес, тук може да бъде намерена цялостна информация. За анализ на статистическите данни, граница по граница, четете картата на “Крепостта Европа”.
