Африка: Развитие или демокрация. Да, но в какъв ред?

Всички препратки са към текстове на английски, освен ако е посочен друг език.

Дори след края на 22-ия Световен Икономически Форум (СИФ; бълг.), състоял се от 9-ти до 11-ти май т.г. в Адис Абеба, фактът, че икономическото развитие на Африка бе избрано за основна тема на форума все още е широко дискутиран в онлайн пространството.

По време на дискусията на тема Африканското Лидерство, етиопския министър-председател Мелес Зенави похвали икономическите постижения на правителството си и отхвърли твърденията, че съществува пряка връзка между икономическото развитие и демокрацията. Той заяви:

There is no direct relationship between economic growth and democracy, historically or theoretically. I don’t believe in bedtime stories, contrived arguments linking economic growth with democracy. Democracy is necessary to keep diverse African nations united.

Няма директна връзка между икономическия ръст и демокрацията, нито в исторически контекст, нито на теория. Не вярвам на приказки, скалъпващи аргументи за противното. Демокрация е нужна само, за да обединява различните Африкански нации.

Противно на заявлението на Мелес Зенави, критици твърдят, че бързите икономически растежи, постигнати в ущърб на демокрацията, са ефемерни и изкуствени. Анализаторът от Кейп Таун Ермиас Касайе изказва несъгласието си с коментара на Ендалк във Facebook, пишейки:

The dull mind always enjoys by the suppression of the free. Of course he struggled to fill his big stomach, never had a single freedom thought in his mind. The reason for growth is democracy and free thinker society, but if growth flourishes on the grave of democracy, one day is enough to demolish the whole material being.

Глупавите хора винаги са се радвали от подтисничеството над свободните. Разбира се, тези, които никога не са мислили за свобода, винаги са се борили, за да запълнят стомаха си. Развитието е свързано с демокрация и свободомислие и ако развитието процъфтява на гроба на демокрацията, то цялото ни материално съществуване би могло да бъде разрушено само с един замах.

В коментара си за блога на Световната Банка, Джъстин Юфу Лин, главен икономист на Световната банка, оспорва:

I disagree with those who assert Ethiopia and other African nations of similar income level s are too burdened with governance, poverty, and poor investment climates to exit the poverty trap. China and Taiwan, China – where I am from – as well as many other newly industrialized economies were just as poor a few decades ago and equally saddled with corruption and other obstacles. Many of them still rank low in various governance and business environment indicators today. I was involved in China’s transformation away from agriculture and I’m confident a similar evolution can happen in Africa.

Не съм съгласен с тези, които твърдят, че Етиопия и други африкански държави със сходно ниво на доходите, са твърде обременени от управлението, бедността и неблагоприятния инвестиционен климат, за да излезнат от капана на бедността. Китай и Тайван, Китай – от където съм родом – както и много други наскоро индустриализирани икономики, бяха също толкова бедни преди няколко десетилетия, както и еднакво обременени с корупция и други пречки. Много от тях все още се класират ниско според различни показатели за състоянието на правителството и бизнес средата. Самият аз участвах в трансформацията на земеделския Китай, и съм уверен, че подобно развитие може да се случи и в Африка.

Той по-късно отбелязва:

What’s required is what I call ‘Development Thinking 3.0,’ an approach based on identifying what the country has (that is, its endowments) and what it can do well (that is, comparative advantage). As part of this, the government should play an active role in helping the private sector scale up what the country can do well now.

Development economics in the past often focused on what developing countries did not have and could not do well. One example of this was the attempt to prop up heavy industries using an import-substitution strategy based on what I call the old structuralism, or ‘Development Thinking 1.0’. This was followed by a focus on governance issues as epitomized by the neoliberal Washington Consensus – what I call ‘Development Thinking 2.0’. The fruits of Development 1.0 and 2.0 were generally disappointing.

Development Thinking 3.0 proposes a change in mindset — we need to stop telling Africans and other low-income countries what is wrong and what needs fixing and instead work with them to identify their strengths based on what they have now. These strengths can then be turned into competiveness in the domestic and international markets.

Това, което е нужно, е това, което наричам “Развитие на Мислене 3.0″, подход, основаващ се върху идентифицирането на това, с което една страна разполага (нейните ресурси и дадености) и на това, което може да прави добре (сравнително й предимство). Като част от този процес, правителството трябва да играе активна роля в стимулирането на частния бизнес и размеряването на това, което той може да прави добре.

Икономиките на развитието често се фокусираха в миналото върху това, което развиващите се страни не притежаваха нито като ресурси, нито като умения. Пример за това е опита да се подкрепят тежките индустрии, използвайки стратегията за замяна на вноса, която аз наричам още “Развитие на Мислене 1.0″. Това бе последвано от акцентиране върху въпросите, свързани с управлението и въплътени от неолибералния Вашингтонски консенсус — това, което аз наричам “Развитие на Мислене 2.0″. Плодовете на тези Развития 1.0 и 2.0 като цяло са разочароващи.

Развитието на Мисленето 3.0 обусловява промяна в мисленето — трябва да спрем да нареждаме на Африканците, както и на другите страни с ниски доходи, какво е грешно и какво трябва да бъде поправено, а вместо това да идентифицираме силните им страни, на базата на това, с което разполагат в момента. Точно тези сили биха ги превърнали в конкурентно способни на националните им и международните пазари.

Мнозина интернет граждани се запитаха дали избора на развитие вместо демокрация е подходящ в контекста на Етиопия. Анонимен коментатор запита в блога на Световната Банка:

Като етиопец ми е много трудно да преглътна това, което написахте за страната ми. Икономическият растеж на Етиопия е по-скоро рекламен трик, отколкото базиран на реални данни. Представете си, Етиопия е страна, която получава помощ от 3 билиона долара годишно. Режимът е в сила от последните 20 години и цифрите на Брутния Вътрешен Продукт на Етиопия не са помръднали от тогава. Преди 20 години, дори по време на военния режим, хората имаха какво да ядат поне два пъти дневно. Сега, след 20 години на помощ от Световната Банка, не могат да си позволят дори една порция на ден.

В християнската част на Етиопия, където кражбата е считана за мерзост, корупцията изведнъж се оказа част от националната култура. В Адис Абеба можете да видите небостъргачи, принадлежащи на управляващите елити, военни офицери и техните близки. Правителството разкрасява Адис Абеба, за да залъже чужденците с разстежа на страната, но само на стотина километра от столицата всичко вече е различно. Етиопия е страна, в която човешките права са потъпкани. Аз не ви виня, ако подценявате ценности като демокрация и свобода за сметка на развитието, тъй като сте роден и отгледан в Китай, но в името на сравнението, представете си Либия преди Кадафи. Либия бе богата и добре устроена страна, която се срина в рамките на само една година. Съдбата на Китай няма да е различна, а тази на Етиопия ще е дори по-лоша. Ние, етиопците, имаме нужда от стабилно правителство преди дори да мислим за каквото и да било развитие. Страната ще може да изпита положителна промяна едва след като установим правителство чрез свободни избори. Световната Банка трябва да чуе виковете на етиопците; свободата е на първо място. Свободата е това, което ще накара хляба да бухне, не обратното.

Световната Банка съобщи началото на онлайн консултации по повод на Партньорската Стратегия на Световната Банка с Етиопия. Етиопски интернет граждани могат да участват онлайн с предложения за приоритети за развитието на страната.

African Confidential, двуседмичен африкански бюлетин, обхващащ политическите и икономическите теми от континента, докладва, че, въпреки че Етиопия е класирана като една от най-бързо развиващите се икономики, политическата й стратегия и регионалната й роля са под въпрос:

Food, housing and water are deemed more important than democracy and trade unions. ‘We’re a fairly tough regime, no one denies that,’ says an official in Addis, privately. He makes Ethiopia’s world view clear: Eritrea is a menace; Somalia is not a cosy neighbor; the Oromo Liberation Front makes threatening noises but is in complete disarray. Foreign NGOs such as Human Rights Watch have difficulty entering the affected areas and horror stories emerge from the refugee camps about periodic political crackdowns.

Храната, подслонът и водата са считани за по-важни от демокрация и синдикати. “Режимът ни е доста строг, никой не оспорва това”, казва в частен разговор държавник от Адис. Той ясно описва положението на Етиопия в света: Еритрея е заплаха, съседството със Сомалия не е уютно, Фронтът за Освобождение на Оромо надава заплашителни тонове, но е в пълен безпорядък. Чуждестранни неправителствени организации като Human Rights Watch трудно достигат засегнатите райони, ужасяващи истории за политически репресии се носят от бежанските лагери.

Като допълнение към това, докладът на The Economist, озаглавен “Нов фонд свидетелства за примамливостта на страната и за цената на връзките” показва, че в Етиопия вратата на инвестициите се отваря в повечето случаи с връзки.

Етиопия, втората по големина на населението страна в Субсахарска Африка, е не веднъж обвинявана в използването на китайска техника за наблюдение и контрол върху дисидентите в страната.

*Thumbail: етиопския премиер Мелес Зенави. С любезното съдействие на WEF Flickr страница (CC BY-SA 2.0)

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..