Всички препратки водят към текстове на руски, освен ако изрично е посочен друг език.

На 20-ти април т.г., руският вестник “Комерсантъ” разкри текущ законодателен проект за създаването на държавна администрация за надзор на икономическото развитие на Източен Сибир и руския Далечен изток. Работещо по поръчка от Владимир Путин, Министерството на икономическото развитие е изготвило закон, който да установи тази агенция, и вече е разпределило документи за одобрение в четири други министерства. Ако бъде създадена, тази държавна комисия ще отговаря за развитието на 16 федерални единици в Източна Русия, които заедно съставляват 60% от цялата територия на страната. Законодателството ще спира много от сегашните закони за минни добиви, горско стопанство, собственост върху земята, градско планиране, труд и гражданство. Най-обезпокояващото е, че тази администрация ще бъде под прекия контрол на руския президент, което означава, че Кремъл ще има карт бланш за решенията по отношение на основните елементи на местното управление в Сибир.

Газова линия в Новосибирск, Русия (19.12.2011). Снимка от AIHAM DIB, лиценз © Demotix.

Новините за плана на Путин за Сибир предизвикаха различни реакции в блогосферата РуНет. Перспективата на “голям национален проект” (върховната панацея на всички неволи на страната, според руски “патриоти”) е предсказуемо посрещната с одобрение от страна на поддръжниците на Путин и с хули от тази на неговите критици. Проучване на някои от индивидуалните отговори, обаче, бързо разкрива, че руските блогъри таят някои опасения, които оформят политическите им възприятия. Докато разделението в общественото мнение става все по-ясно, по-задълбочено четене може да идентифицира основните споделени предположения, които са от жизненоважно значение за разбирането на ландшафта на гражданското общество РуНет.

Блогърите анти-Путин

Юрий Круговыкх е представител на една от най-странните групи блогъри: анти-либерални, анти-Кремъл настроени руски националисти. Двадесет-годишният Круговыкх е убеден, че плана на Путин за нова държавна компания в Сибир е американски заговор да се колонизират източните райони на Русия, минавайки през Москва. Атакувайки групите, които бяха съставени по-рано тази година в защита на Путин срещу протестите на либерални демократи, Круговыкх пише:

Много ми е смешно да слушам “анти-оранжеви” активисти, след като изборната победа на Путин беше толкова благоприятно посрещната от САЩ. Какво е всичко това за Държавния департамент на САЩ? Това, което сте на път да направите? Путин прави всичко точно според инструкциите. Американските босове от Кремъл са напълно задоволени.

Константин Крылов, един про-либерален, антикремълски руски националист, също се притеснява, че предложената държавна администрация в Сибир ще е едно връщане обратно към царския колониализъм, възпроизвеждаща опричнината (бъл) на Иван Грозни, т.е. седемгодишния период в средата на шестнадесети век, когато руския цар притежава изключителна власт над огромни територии и много от финансовите центрове на империята.

В ехо на загрижеността на Круговыкх по отношение на интереса на Кремъл в получаването на чуждестранно богатство, Крылов пише:

Между другото, премахването на 60% от територията [на Русия] от местния контрол също така изглежда преследва “любопитни отношения с чужденци” (точно както Иван Грозни). Чудя се дали те ще продават земята чрез корените или просто ще я изпразнят от всички нейни полезни залежи и ще се задоволят с това.

Блогърът Максим Калашников (истинско име Владимир Кучеренко, англ.) е евразианистки руски “патриот” (да не се бърка с руски националисти, чиито вярвания носят ясно етнически компонент). Докато Калашников споделя безпокойството на други, че новата държавна администрация може да причини нова вълна на колониализма в Русия, неговите най-сериозни възражения се основават на идеята, че проектозакона на Путин въплъщава “приватизацията на държавата”, маркиращ върховната точка на “фанатичната подкрепа” [от страна на Путин] на икономическия либерализъм. Според Калашников, държавната администрация в Сибир представлява клонинг на Британската източноиндийска компания (бъл), която Путин възнамерява да използва, за да унищожи държавния апарат на Русия:

Под щастливия претекст за “развитие на Сибир”, те не са само създават клонинг на Британската източно-индийска компания, но също така легализират самия принцип на приватизация на правителството и държавния апарат. […] След това, различни фирми ще поемат държавата, ще станат властите, ще поемат командването на армията и наказателно-правната система, и най-накрая ще изместят настрана дори появата на демокрацията с хунта.

В апокалиптичният сценарий на Калашников, САЩ е точно толкова жертва колкото и Русия. Въздействието на капитализма върху управлениетп (представлявано като контролирани от държавата фирми) ще бъде едно и също навсякъде, твърди той, и ще изпепели както Вашингтон, така и Москва.

Блогърите про-Путин

Блогърът Михаил Веркхотуров силно подкрепя предложената държавна администрация (отивайки наистина далече с приветстването на сравнения с опричнината на Иван Грозни) и обвинява либералите за преждевременни възражения:

Либералите са удивителни хора. Те не могат дори и за секунда да устоят на психозата за намиране на вина и не могат да не започнат да говорят за това как “те ще обезмаслят бюджета, те ще ограбят всички богатства, те ще продават Сибир на американците-китайците-японците”. Те вече са започнали да скимтят, а пък администрацията дори не е създадена още!

Николай Стариков (англ.), известен мениджър в държавната телевизия и привърженик на конспиративната теория, също така е доволен от етикета “опричнина”, като възприема това да бъде единствената мярка, способна да противодейства на “организираната от Запада” децентрализация на реформи, инициирани по време на зимните улични протести в Русия:

Руската държава загуби информационната война, която беше използвана срещу нея в навечерието на изборите. […] В една информационна война, хората не са ранени или убити, но губещите са препрограмирани от печелившата страна. […] След декември 2011 г., в центъра на концесиите на Русия в полза на нашите “западни партньори” е приемането на новия закон за изборите.

Според Стариков, прекият избор на управителната власт е западна инициатива, целяща отслабването на Кремъл:

Ако президентът не получава способността да “филтрира” списъка на кандидатите за управител, мощен удар на териториалната цялост на Русия ще е нанесен. […] Помислете за това: какво наистина означават преки избори на управителите? Това е намаляване на правата на президента. Преди това той можеше да назначи: сега вече той не може. Запитайте се какво друго, освен ако не е натиска на Запада, би могло да прокара този закон в толкова кратък времеви диапазон?

Накрая, Стариков защитава създаването на мощна държавна администрация под прекия контрол на президента като последна линия на защита срещу хаоса, отприщен от Запада:

Как да неутрализираме потенциалните избори за губернатор-популист, губернатор-демократ и губернатор-сепаратист? Как да избегнем създаването на управителни органи на регионално ниво, които може да започнат да саботират федерални програми и да дадат приоритет за развитието на програми, базирани на исканията на Вашингтон? Какво трябва да се прави с тези, които внезапно са повлияни от тесни местни проблеми, а не от общонационални интереси? […] Сложете Източен Сибир и Далечния Изток под неговия [на президента] личен контрол. Създайте структура, която да не взема под внимание непокорните боляри и да насърчава националния интерес.

Особеността на РуНет

Докато бойните линии про- и анти-Путин са ясни като бял ден, важно е да се отбележи, че руската блогосфера е проникната от опасения относно намеренията на външния свят. Критиците сочат Путин за виновен за отстъпване на твърде много неща на агентите на Запада, докато неговите поддръжници защитават неговата тактика като единствения начин да се предотврати допълнителна западна (а може би и бъдеща китайска) манипулация.

Уважавани публични фигури, като например бившия финансов министър Алексей Кудрин, основават техните възражения (по отношение на плана на Путин за една държавна агенция за Сибир) на загрижеността за изтласкване на частните инвеститори и конкуренти. Притесненията се съсредоточиха върху свобода на пазара и трайност на върховенството на закона в случай, че държавното дружество е надарено с предложените извънредни специални правомощия.

Докато правни и икономически въпроси играят роля в дебата РуНет за потенциална държавна агенция в Сибир, конспиративни фобии одушевяват всички страни, понякога водейки разговора до крайности, които са трудно разбераеми без задълбочена оценка на специалния пейзаж на РуНет.