Късата памет на иранските социални мрежи по въпроса с нападенията срещу жени с киселина
Протести през октомври 2014 г. в Исфахан срещу нападения с киселина. Снимката е заснета от Ария Джафари за ИОСА преди да бъде задържан именно по повод отразяване на местните протести. След една седмица престой в ареста без повдигнато обвинение, той бе освободен под гаранция на 1-ви Ноември. ИОСА публикува тези снимки с позволение за повторно използване.
Докато светът отбелязваше Международния ден на жената, президентът на Иран Хасан Рохани сподели на Туитър страницата си, че на женските представители на обществото им се полагат “равни възможности, равна сигурност и равни социални права”. И все пак за група млади иранки с поразителни телесни и психологични травми борбата далеч не е свършила. Това са жертвите на така наречените Исфахански киселинни нападения.
През октомври 2014 историческият град Исфахан става свидетел на брой нападения с киселина срещу жени и съответно се създава масово усещане на несигурност и се дава началото на слухове, че жертвите са били избрани поради неподходящото им забулване. Неофициалната информация за точния брой на жертвите варира. Според Иранската студентска новинарска агенция (ИСНА) местните власти съобщават за две потвърдени жертви, докато новинарската агенция Фарс има непотвърдена информация, че жертвите стигат до 13. Нито една агенция не съобщава точна бройка. Съответно и до днес няма официално потвърдено число.
Жителите реагираха остро на новините и поеха по улиците на протест. Главният прокурор на Исфахан се опита да успокои тълпата като обеща бързо процедиране по осъждането на заподозрените. И все пак протестиращите бяха разпръснати със сълзотворен газ малко след това. Гражданско неспокойствие се забеляза и в други големи центрове на Иран. В Техеран група защитници на човешките се присъединиха към протестиращите пред парламента, което доведе до няколко ареста включително и този на Махдиех Голроо – видна активистка за правата на жената.
Мащабът на тези нападения и безпрецедентната мобилизация на гражданите, която последва, значително привлече вниманието на социалните мрежи поне временно. В частност много хора обърнаха внимание на Плана за насърчаване на добродетели и предотвратяване на пороци, законопроект, чието влизане в сила понастоящем се обсъжда от преобладаващо консервативния парламент, предназначен да работи в защита на цивилните, които налагат чрез сила ислямските норми за облекло и външен вид при жените; и на полицията и ролята и в залавянето на нападателите.
Тази Туитър публикация съдържа снимка на графити с текст “Перманентно премахване на грим: Киселина.”
طرحی از ماجرای #اسیدپاشی روی یکی از دیوارهای شهر مشهد pic.twitter.com/mh2xjOigrq — سپیده (@Sepi12_22) October 28, 2014
Случаят на #acidattacks по стените на град Машхад.
Втората Туитър публикация е препратка към светкавичния арест на създателите на видео тип “Happy” от иранската нравствена полиция, която публично обяви, че е идентифицирала и задържала участниците. Текстът на образа гласи: “Ние идентифицираме всеки заподозрян до 2 часа.”
فقط 2 ساعت #اسیدپاشی #اصفهان #بچه_های_ویدیوهپی #رئیس_بیمارستان_ضیائیان pic.twitter.com/AxgaxDmMLN
— نیاز (@khengekhoda) December 1, 2014
Само за 2 часа #acidattacks #Isfahan #theKids_from_theHappyVideo #head_ofHospital_Ziaeian
Иранските консерватори очаквано бяха против разпространението на такива новини из Фейсбук, Туитър и други подобни платформи. Вниманието на иранската интернет общност – преди да отслабне – беше фокусирано за известно време върху темата. Голроо прекарва 45 дни в карцер и бива освободена под гаранция в началото на януари след тримесечен престой в затвор Евин. Медийните тела на политическата опозиция и няколко инициативи за защита на човешките права отделиха малко време да отразят нейното пускане на свобода.
Независимо от това нивото на публичен интерес бе незначително на фона на протестите в деня на нейния арест. Нито пък темата за нападенията с киселина се завърна в трафика на социалните мрежи след новините за освобождението на Голроо. Фактът, че правителството на Иран не успя да осъди навременно заподозрените само спомогна цялостното пренебрегване на проблема. Имайки предвид всичко, трябва да се запитаме дали тези нападения са на практика архивирани?
Обзор на данните
Диаграмите по-долу разглеждат четиримесечен период на активност покрай темата в три социални мрежи: Туитър, Гугъл плюс и персийскоезичната платформа Балатарин. Избраните платформи са известни с това, че привличат вариращи колективи на иранската интернет общност, които представляват различни, и все пак препокриващи, социално-политически интереси. Всяка диаграма отговаря на една от трите споменати платформи и измерва броя на публикации маркирани с “اسیدپاشی” (персийски: нападение с киселина) за периода от малко преди новините за нападенията (20 октомври, 2014) до малко след освобождаването на Махдиех Голроо (27 Януари, 2015).
Туитър
اسیدپاشی# (персийски: нападение с киселина) в Туитър от 1 октомври 2014 г. до 31 януари 2015 г. Данните са използвани с позволението на ASL19.
Според мострата от данни, извлечена с приложението за социални мрежи Crimson Hexagon – снабдено от екипа на ASL19, организация, спомагаща иранските жители за преодоляването на онлайн цензура – 1,268 Туитър публикации са били маркирани с #اسیدپاشی през 23 октомври, 2014, един ден след размириците покрай новината за нападенията. Активността доста рязко губи инерция към края на ноември и е на практика невидима през 27 януари, 2015 г., в деня на освобождението на Голроо.
Балатарин
اسیدپاشی (нападение с киселина) в Балатарин от 1 октомври 2014 г. до 31 януари 2015 г. Данните са използвани с позволението на Балатарин.
Най-високата активност в Балатарин е през октомври, когато от съвкупност с 25,853 линка 1,493 са били маркирани с اسیدپاشیи(5.7% от всички линкове). Това гласят данните извлечени от аналитичните показатели на сайта на Балатарин, снабдени от екипа на Балатарин. Бройката е спаднала до 91 от 24,656 през януари (0.3% от всички линкове). Понастоящем Балатарин се използва от 84,792 потребителя, твърди екипът му.
Гугъл+
اسیدپاشی (нападение с киселина) публикации в Гугъл+ от 1 октомври 2014 г. до 31 януари 2015 г. Данните са използвани с позволението на NetFreedom Pioneers.
Според данни, генерирани от анализ на приложно-програмния интерфейс (ППИ) на Гугъл плюс, Между 20 и 27 октомври, когато публичният смут покрай новините беше в разгара си, средно 24 публикации на ден са били публикувани на платформата. Анализът е предоставен от NetFreedom Pioneers, организация, която окуражава развитието на алтернативни технологии, позволяващи свободен поток на информация. По-малко от пет публикации на ден са засечени през последната седмица на януари. Според едно проучване с 2,300 души през 2012, 37% от хората онлайн в Иран използват Гугъл+ редовно.
Лек за краткотрайната памет на социалните мрежи
Не за първи път иранските интернет потребители показват непредвиден интерес към социални и политически въпроси. Кампаниите по социалните мрежи са краткотрайни по природа, особено в Иран, където публичната обстановка е изключително неспокойна. Най-вече, твърде малко персийско езични кампании се отличават като устойчиви.
Обезпокоителни новини по принцип създават смут в обществото и подпалват остри реакции в социалните мрежи, насочени към отговорните институции. И все пак, същите тези потребители вероятно губят интерес веднага щом останат с впечатлението, че гласът им не допринася за промяна. Ограниченият брой на потребители активно генериращи съдържание във връзка с нападенията показва крещяща нужда от безкомпромисна подкрепа на разпространението на информация и търсенето на отговорност що се отнася до въпроси за насилие на полова основа.
Наказанията, които се понасят по повод полово-базираните нападения в Иран са нито могат да компенсират ефективно жертвите, нито предпазват от бъдещи престъпления. Неефективността понякога върви заедно с неясно законодателство, какъвто е случаят с Плана за насърчаване на добродетели и предотвратяване на пороци. Пара-милиционерската групировка “басидж” е специално предназначена да следи спазването на този план. За да съществува равна сигурност за жените, както наскоро изиска Рохани, публичният диалог против такова насилничество има нужда от повече гласност. Само тогава търсенето на отговорност за такива престъпления ще бъде неизменна част от публичното съзнание.
Изявлението на Рохани на Международния ден на жената бе навременно напомняне, че държаният суверенитет идва с отговорност за сигурността на народа. Случаят с нападнатите с киселина обаче показва неспособността на държавата да изпълнява длъжностите си така, както трябва. Тази неефикасност в комплект с краткотрайната памет на социалните мрежи може само да маргинализира жертвите още повече.
Решението на проблема е в устойчива социална система, която упорито търси отговорност и настоява за засилена подкрепа на жертвите. Ако потребителите са по-запознати с реалното им въздействие върху социалната структура може би биха били по-активни в тези важни диалози. Наситени истории като тези за нападения с киселина могат да остават по-дълго в публичното зрение и да бъдат по-въздействащи с помощта на иновативни и интерактивни подходи. Време е за застъпниците на човешки права в Иран да разработят алтернативи, които да включват обществото, не само по време на социални кризи, но и в периодите след тях.
